ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 24 юли 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. В момента инфлацията е на средносрочното целево равнище от 2%. Постъпващата информация в общи линии съответства на предишната ни оценка за перспективата за инфлацията. Вътрешният ценови натиск продължава да отслабва, а заплатите нарастват по-бавно. Отчасти в отражение на предишни намалявания на лихвените ни проценти икономиката засега проявява цялостна устойчивост при трудни условия в глобален план. Същевременно средата остава изключително несигурна, особено поради наличието на търговски спорове.

Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През първото тримесечие икономиката отбеляза по-силен растеж от очакваното. Това се дължеше отчасти на изпреварващ износ на предприятията в очакване на повишени мита. Растежът обаче беше подпомогнат и от по-силно частно потребление и инвестиции.

Последните проучвания сочат леко цялостно засилване на активността както в промишленото производство, така и в сектора на услугите. Същевременно предприятията се колебаят да инвестират поради по-високите реални и очаквани мита, повишаването на обменния курс на еврото и нестихващата геополитическа несигурност.

Стабилният пазар на труда, нарастващите реални доходи и солидните баланси в частния сектор все така подпомагат потреблението. През май безработицата беше на равнище от 6,3% – близо до най-ниското от въвеждането на еврото насам. Облекчените условия за финансиране стимулират вътрешното търсене, включително на жилищния пазар. С течение на времето по-големите публични инвестиции в отбрана и инфраструктура също би трябвало да подкрепят растежа.

Повече от всякога Управителният съвет смята, че е жизненоважно еврозоната и нейната икономика да укрепнат спешно с оглед на сегашните геополитически условия. Фискалните и структурните политики би трябвало да направят икономиката по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. Правителствата следва да отдадат приоритет на стимулиращи растежа структурни реформи и стратегически инвестиции, осигурявайки същевременно устойчиви публични финанси. Важно е да бъдат завършени съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз в ясни и амбициозни срокове и бързо да бъде създадена законодателната рамка за потенциалното въвеждане на цифрово евро. Управителният съвет приветства решимостта на Еврогрупата да подобри ефективността, качеството и структурата на публичните разходи и подкрепя усилията на европейските органи за запазване на взаимните ползи от световната търговия.

Инфлация

През юни годишната инфлация беше 2,0% спрямо 1,9% през май. Енергийните цени се повишиха през юни, но все пак бяха по-ниски, отколкото преди година. Инфлацията на цените на храните отслабна леко до 3,1%. При стоките инфлацията намаля до 0,5% през юни, а при услугите нарасна леко до 3,3% спрямо 3,2% през май.

Показателите за основната инфлация като цяло съответстват на средносрочната ни цел от 2%. Разходите за труд продължават да се забавят. Растежът на годишна база на компенсацията на наето лице отслабна до 3,8% през първото тримесечие спрямо 4,1% през предходното. В съчетание с по-силното нарастване на производителността това доведе до по-бавен прираст на разходите за труд на единица продукция. Перспективно ориентирани показатели, включително инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучвания на очакванията на предприятията, потребителите и професионалните прогностици за заплатите, сочат по-нататъшно отслабване на прираста на възнагражденията.

Краткосрочните инфлационни очаквания на потребителите са намалели през май и юни – тенденция, обратна на наблюдаваната през предходните месеци. Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Основните включват по-нататъшна ескалация на напрежението в световната търговия и свързаната с това несигурност. Това може да възпрепятства износа и да забави инвестициите и потреблението. Влошаване на нагласите на финансовите пазари би могло да доведе до затягане на условията за финансиране и по-голямо нежелание за поемане на риск и да отслаби склонността на предприятията и домакинствата за инвестиции и потребление. Геополитическото напрежение, като например неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, остава значителен източник на несигурност. Обратното, ако напрежението в търговията и геополитическото напрежение бъдат преодолени бързо, това би могло да подобри нагласите и да стимулира икономическата активност. Увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура и реформи, повишаващи производителността, биха допринесли за растежа. Засилване на доверието на бизнеса би стимулирало и частните инвестиции.

Перспективата за инфлацията е по-несигурна от обичайното вследствие на нестабилната търговска политика в световен план. По-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Освен това тя би могла да се окаже по-ниска, ако по-високите митнически тарифи доведат до по-слабо търсене на износ от еврозоната и до пренасочване към еврозоната на износ от държави със свръхкапацитет. Възможно е напрежението в търговията да доведе до повече волатилност и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари, а това би потиснало вътрешното търсене и съответно също би понижило инфлацията. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-висока, ако разпокъсаност в световните вериги на доставка доведе до покачване на цените на вноса и влоши ограниченията на капацитета във вътрешната икономика. Засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти отбелязаха покачване от последното ни заседание, особено в сегмента на по-дългите матуритети. Същевременно предишните понижения на лихвените ни проценти продължават да допринасят за поевтиняване на заемите за предприятията. Средният лихвен процент по новите кредити за тях намаля до 3,7% през май спрямо 3,8% през април. Намаля и цената за емитиране на пазарен дълг – до 3,6% през май. Макар че темпът на нарастване на кредитите за предприятията се забави до 2,5% през май, емитирането на корпоративни облигации се засили, нараствайки с 3,4% на годишна база.

Кредитните стандарти за бизнеса останаха в общи линии без промяна през второто тримесечие, както показва последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната. Макар че тревогите на банките за икономическите рискове, пред които са изправени клиентите им, водят до затягане на кредитните стандарти, тази тенденция като цяло се неутрализира от по-силната конкуренция между предоставящите кредити институции. В същото време търсенето на кредити от предприятията отбеляза леко нарастване благодарение на по-ниските лихвени проценти, но остана предпазливо заради несигурността и напрежението в търговията в световен план.

Средният лихвен процент по нови ипотеки почти не се променя от началото на годината и през май беше на равнище от 3,3%. Прирастът на ипотечните кредити достигна 2,0% през май в условия на силно нарастване на търсенето, докато кредитните стандарти бяха затегнати леко през второто тримесечие.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.